И бе вечерта преди Коледа   Бе вечерта преди Коледа

И бе вечерта преди Коледа

„ Бе вечерта преди Коледа и цялата къща заспала,
Никой и нищо не мръдва, ни мишка даже не пробяга
Над камина чорапчета грижливо качени
Очакват Свети Николай там скоро да слезне… “

Това са първите редове от световноизвестната поема „ Визита от Свети Николай “, станала по-известна като „ Бе нощта против Коледа “, писана от Клемент Муур. Вчера споменахме за нея, само че не ѝ отделихме задоволително място. А тя го заслужава. 

Публикувана за първи път през 1823 година, тя се трансформира в паметен текст, прочут на дребни и огромни, препрочитана и излъчена от потомство на потомство – изначало в Съединени американски щати, само че по-късно из целия англоезичен свят, а през днешния ден – по цялата Земя. 

Има известни подозрения за авторството на Клемент Муур, има доста доказателства „ за “ и „ срещу “, само че това напълно не е задачата ни през днешния ден. Ще оставим на учените да се ровят в тях, ние ще погледнем самата поема. 

В нея се споделя за това по какъв начин един татко инцидентно се разсънва на Бъдни вечер и по този начин вижда по какъв начин Свети Николай (Дядо Коледа) стопира пред къщата, слиза през комина, оставя дарове за децата и след това излетява назад през комина. Преди това Св. Николай вижда, че е следен, единствено се усмихва и продължава заниманието си. 

От тази поема насетне доста от най-съвременния облик на Дядо Коледа стартира да се утвърждава. 

Според една легенда поемата се родила в главата на Муур по време на леден зимен ден, до момента в който обикалял с шейна, с цел да пазари. Вдъхновението му за облика на Св. Николай бил локален занаятчия от холандски генезис, както и, несъмнено, самият Свети Николай, прочут от легендите, приказките и преданията. 

В поемата се загатват няколко неща, които и до ден сегашен са част освен от облика на Дядо Коледа, само че и от коледните обичаи по света (разпространявайки се, естествено, откъм Америка и завладяващи Земята). Описанието на Муур (или който и да е в действителност създателят на поемата) оставя една от най-трайните следи в съзнанието на човечеството. 

И до ден сегашен се вършат филми, в които някой (е, към този момент нормално са детски персонажи) някак съумява да се разсъни и види Дядо Коледа и вечно да повярва в положителното. Макар и преди да е съществувала легенда, че Добрият Старец кръстосва света с елени, до тогава имената им не са били по този начин изрично обявени: Дашер, Денсър, Пранцер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер и Блитцен.

Най-известният – Рудолф, към момента не се е появил. 

След това: описанието на Добрия Старец е съвсем (почти!) същото както и през днешния ден: алените бузи, радостен, пълен. Тук има един подробност, който е характерен за времето си:  Св. Николай е с лула – това е обликът и от илюстрацията на Томас Наст – най-известната за повече от век, след което художникът Сънблом я взема (1931 г.) за свое ентусиазъм, дружно с поемата „ Бе нощта против Коледа “ и, „ стъпвайки “ на тях, основава най-новия Santa Claus, който е рекламно лице на Кока-Кола. 

Има и още една магия, разказана в поемата, която се появява до ден сегашен в приказки, книги, филми – Добрият Старец си отива, както е пристигнал – през комина. Но с цел да полети, прави нещо, което е познато на всички деца (дори и порасналите): кимва и почуква с пръст носа си, с цел да се случи магията за политане. 

Но… Св. Николай е разказан като миличък (макар и шишкав) горски дух. Но за това време напълно не е ненормално обликът му да е подобен. Преди да се утвърди актуалният му тип, Дядо Коледа е описван по какъв начин ли не – горски дух, Северногермански ловджия, облечен в кожи, свещеник, висок и слаб мъж и още доста. 

В едно от най-старите издания на поемата в независима брошура (1849 година, Ню Йорк, от издателство „ Сполдинг и Шепърд “, „ Бродуей “ 189½) има илюстрации, а в тях две неща вършат огромно усещане на днешния четец: Св. Николай (Santa Claus) е миличък (както е разказан в текста) и би трябвало да стъпи на столче, с цел да стигне чорапите, закачени на камината; и другото е, че къщата и близките на нея напълно не са каквито Холивуд е привикнал да обрисува, с цел да ни сътвори въодушевление „ сходно на картичка “ – с огромни дворове, надалеч една от друга. Съвсем не. Къщите са залепени една до друга и наподобяват повече на дребни блокчета. Но това е обикновено за Ню Йорк, а всичко към поемата, от създателя, през първата обява, до всеобщото разпространяване, е обвързвано с Ню Йорк. 

Имаме, несъмнено, и романтиката на напълно пресния сняг по улиците. Задължителен подробност за всеки коледен филм и през днешния ден. 

Какво друго прави поемата? Популяризира размяната на дарове и с времето това се трансформира в комерсиална фикс идея, само че за това говорихме няколко пъти в предходните елементи на нашата коледна история. 

*

Да хвърлим едно око на други коледни обичаи.

Коледното дърво. Всички са единомислещи, че традицията идва от Северна Европа, а множеството учени залагат на Германия. Дори има съмнение за напълно съответно място, на което се е появило първото украсено коледно дърво. Страсбург. И по-точно Катедралата на Страсбург – през 1539 година, когато градът е точно немски, а не френски. 

Много по-късно, когато към този момент из цяла Германия се украсяват елхи, традицията се придвижва и в Англия. Това става през 1761 година, откакто немската херцогиня Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц се дами за британския крал Джордж III. Тя, апропо е баба на кралица Виктория. 

Pixabay

Именно бъдещата кралица Виктория през 1832 година разказва своето необикновено преживяване през детството и младежките си години, когато към нея е имало коледни елхи. Украсени със свещи и с дарове, поставени под тях. След като тя самата се дами за немския си братовчед Принц Албърт, традицията с накичване на коледни дръвчета към този момент е публикувана всеобщо из Англия. 

Илюстрация на английското кралско семейство, стоящо до украсената си елха в замъка Уиндзор, се появява в Illustrated London News (първото илюстровано новинарско списание в света) през 1848 година Леко модифицирана версия на изображението е оповестено в Съединени американски щати през 1850 година След две десетилетия коледното дърво към този момент е нещо всекидневно за Америка. 

*

Защо доста протестантски общности, Пуритани и очевидците на Йехова смятат или са смятали през вековете, че Коледа не би трябвало да се чества и са я забранявали? 

Смятали са, че няма никакви доказателства, че тогава е в действителност Рождество. Освен това са знаели сигурно, че точно на 25 декември античните римляни са почитали рождения ден на бога на слънцето. 25 декември е денят на зимното слънцестоене. Факт е, че още от 3 век християните са спорили за рождения ден на Христос, като догатките са варирали от януари, през април, през ноември, чак до декември. В деня на зимното слънцестоене обаче има скрита доста символика. Например, че до тогава денят понижава и това е най-краткият ден в годината, само че по-късно стартира да се усилва и да върви към успеха на светлината над мрака. Ражда се светлината, която в един миг ще надвие мрака. 

В ритуалите на Коледа има преплетени и други езически ритуали: подаръците – от римските Сатурналии (Нова година), Старогермански бит за празнуване на слънцестоенето, целувките под имела, бъдника… който в действителност на британски се назовава Yule log, което идва от името на празника Yule – англосаксонски зимен празник. Днес думата е също по този начин и синоним на Коледа в англоговорящите страни. 

Именно поради всички тези неща, доста християнски общества са отказвали да одобряват Коледа за техен празник.